Да обичаш на инат
Когато търсех подходящо заглавие за това, което исках да споделя, се детих за играта на един великолепен артист, лека му пръст, Велко Кънев, в едноименния филм "Да обичаш на инат" в изпълнение на главната роля. Ставаше въпрос за обичта на бащата към сина и борбата срещу примиренчеството и коруп-
цията, станала наша гербова марка.
Днес, сега искам да поговорим за Родината - България, не политическата България, а родното място с неговите красоти, реки, езера и планини, за Балкана, който тътне по време на бу-ря, за еделвайсите закътани в планината, за пещерите и проломите, където може да ти спре дъха от красота.
Това е моята България.
"Когато Господ раздавал на народите земя, бъргарите били най-накрая и когато отишли при Него, всичката земя била раздадена. Затова Той помислил за минута, откъснал едно парче от Рая и го дал на тях"
Никой не твърди, че другите народи нямат красиви места, но при нас те са много, струпани на малко място, защото нашата страна не е голяма и както е казал българският поет Георги
Джагаров:
"Земя като една човешка длан,
но по-голама ти не си ми нужна,
щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
че е от кремък твоят стар Балкан"
Това е моята България.
През 681 година хан Аспарух заедно с прабългарите преминава Дунава и заедно със славяните създават една от най-мощните държави, с която се е съобразявала както Византия, така и по-късно и Римската империя.
По времето на хан Крум, когато император Никифор напада България, ханът оставя летящо пре вековете послание:
"Като не щеш мира - на ти секира!"
От главата на Никифор хан Крум заповядал да му изковат сребърен стакан, с който посрещал гостите си и пиел за здравето на народа си.
На тази земя живее горд и жилав народ, който е преживял много войни, но и много градежи. Народ, който е давал мило и драго да изучи децата си, а неговите първоапостоли братята Кирил и Методий са защитили правото на народа ни да четем и пишем на роден език пред Католическия събор.
Много често ни наричат диваци и варвари.
Ще цитирам един от водачите на Коминтерна, Георги Димитров, който в защитната си реч по повод обвиненията на нацистите, че е подпалил Райхстага, казва:
"...Много често наричат народа ми див и варварски... Когато
Карл V е говорел на немски само с конете си, във "варварска" България учениците на братята Кирил и Методий са учели бъл-гарите на четмо и писмо"..
Точно по него време църквите и манастирите са били люлка на книжовността, а във всяка църквица или параклис е имало жадни за знания детски очи, които са попивали всичко ново, което им е било поднесено.
Българинът е продавал ризата от гърба си, за да изучи децата си.
Това е историята на моя народ, с която се гордея!
Друг наш цар Иван Асен, един от строителите на България, в църквата "Свети четиридесет мъченици" на Царевец, построена в чест на победата му над деспот Теодор Комнин при Клокотница на 9 март 1230 година, на една от колоните в църквата оставя послание, че Комнин и и приближените му са пленници, и че църквата е построена и боядисана в чест на победата.
Друга колона в същата църква носи следите от Първото българско царство - колоната на хан Омуртаг - идин от хановете съградили България:
"Човек и добре да живее, умира и друг се ражда, нека роденият по-късно като разглежда тези писмена, да си помни за този, който ги е направил"
Жилав народ сме ние, българите.
Петте века турско робство не успяха да сломят гордостта ни, напротив, станахме по-борбени, по-непримирими, дадохме не една и две жертви.
Реките в България са влачели кръв и трупове, цели села са били опожарявани, избивани са били хиляди жени, деца и старци, изклани до крак са били цели фамилии, момчетата са били отделяни от майките си и са били обучавани за еничари, за да се върнат и колят собствения си народ, но пак сме оцелели.
Дочакахме и изстрадахме свободата си.
В паметта ни ще останат Ботев, Левски, Караджата, много знайни и незнайни български и руски войни намерили смъртта си на родната ни земя.
За тях поетът Христо Ботев, който също умира в борбата за свобода на България, казва:
"Тоз, който падне в бой за свобода -
той не умира.
Него жалеят земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят"
Нека все пак се върнем към действителността днес.
Утре се навършва годишнина от обесването на Васил Левски, а след десетина дена е 3 март, националният празник на България.
Макар че днешните политици направиха така,че народът ни да се пръсне из целия свят да търси прехраната си, носталгията остава.
Въпреки незгодите, въпреки несправедливостите, въпреки дребните пари, които ни плащат за труда ни, на инат на всички политици, обичам България и без нея не мога.
Виолета Бойчева
Когато търсех подходящо заглавие за това, което исках да споделя, се детих за играта на един великолепен артист, лека му пръст, Велко Кънев, в едноименния филм "Да обичаш на инат" в изпълнение на главната роля. Ставаше въпрос за обичта на бащата към сина и борбата срещу примиренчеството и коруп-
цията, станала наша гербова марка.
Днес, сега искам да поговорим за Родината - България, не политическата България, а родното място с неговите красоти, реки, езера и планини, за Балкана, който тътне по време на бу-ря, за еделвайсите закътани в планината, за пещерите и проломите, където може да ти спре дъха от красота.
Това е моята България.
"Когато Господ раздавал на народите земя, бъргарите били най-накрая и когато отишли при Него, всичката земя била раздадена. Затова Той помислил за минута, откъснал едно парче от Рая и го дал на тях"
Никой не твърди, че другите народи нямат красиви места, но при нас те са много, струпани на малко място, защото нашата страна не е голяма и както е казал българският поет Георги
Джагаров:
"Земя като една човешка длан,
но по-голама ти не си ми нужна,
щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
че е от кремък твоят стар Балкан"
Това е моята България.
През 681 година хан Аспарух заедно с прабългарите преминава Дунава и заедно със славяните създават една от най-мощните държави, с която се е съобразявала както Византия, така и по-късно и Римската империя.
По времето на хан Крум, когато император Никифор напада България, ханът оставя летящо пре вековете послание:
"Като не щеш мира - на ти секира!"
От главата на Никифор хан Крум заповядал да му изковат сребърен стакан, с който посрещал гостите си и пиел за здравето на народа си.
На тази земя живее горд и жилав народ, който е преживял много войни, но и много градежи. Народ, който е давал мило и драго да изучи децата си, а неговите първоапостоли братята Кирил и Методий са защитили правото на народа ни да четем и пишем на роден език пред Католическия събор.
Много често ни наричат диваци и варвари.
Ще цитирам един от водачите на Коминтерна, Георги Димитров, който в защитната си реч по повод обвиненията на нацистите, че е подпалил Райхстага, казва:
"...Много често наричат народа ми див и варварски... Когато
Карл V е говорел на немски само с конете си, във "варварска" България учениците на братята Кирил и Методий са учели бъл-гарите на четмо и писмо"..
Точно по него време църквите и манастирите са били люлка на книжовността, а във всяка църквица или параклис е имало жадни за знания детски очи, които са попивали всичко ново, което им е било поднесено.
Българинът е продавал ризата от гърба си, за да изучи децата си.
Това е историята на моя народ, с която се гордея!
Друг наш цар Иван Асен, един от строителите на България, в църквата "Свети четиридесет мъченици" на Царевец, построена в чест на победата му над деспот Теодор Комнин при Клокотница на 9 март 1230 година, на една от колоните в църквата оставя послание, че Комнин и и приближените му са пленници, и че църквата е построена и боядисана в чест на победата.
Друга колона в същата църква носи следите от Първото българско царство - колоната на хан Омуртаг - идин от хановете съградили България:
"Човек и добре да живее, умира и друг се ражда, нека роденият по-късно като разглежда тези писмена, да си помни за този, който ги е направил"
Жилав народ сме ние, българите.
Петте века турско робство не успяха да сломят гордостта ни, напротив, станахме по-борбени, по-непримирими, дадохме не една и две жертви.
Реките в България са влачели кръв и трупове, цели села са били опожарявани, избивани са били хиляди жени, деца и старци, изклани до крак са били цели фамилии, момчетата са били отделяни от майките си и са били обучавани за еничари, за да се върнат и колят собствения си народ, но пак сме оцелели.
Дочакахме и изстрадахме свободата си.
В паметта ни ще останат Ботев, Левски, Караджата, много знайни и незнайни български и руски войни намерили смъртта си на родната ни земя.
За тях поетът Христо Ботев, който също умира в борбата за свобода на България, казва:
"Тоз, който падне в бой за свобода -
той не умира.
Него жалеят земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят"
Нека все пак се върнем към действителността днес.
Утре се навършва годишнина от обесването на Васил Левски, а след десетина дена е 3 март, националният празник на България.
Макар че днешните политици направиха така,че народът ни да се пръсне из целия свят да търси прехраната си, носталгията остава.
Въпреки незгодите, въпреки несправедливостите, въпреки дребните пари, които ни плащат за труда ни, на инат на всички политици, обичам България и без нея не мога.
Виолета Бойчева
Можете да се регистрирате ТУК.