"До дъщеря ми:И запомни от мене, детенце...Един мъж го гледай само в очите.Гледай като каже - "така е!", дали е така, холан.Такъв, от водата - желязо ще ти стори, но думата му на две няма да стане. Не съди като слугиня, а като царица!Царицата все е последна, но е най-силният ход на всяка игра.И не с царя го гледай, а на чирака дали път ще направи. Дали ще даде ръка за поздрав - на тоя,дето му работи, ако пожелава "добър ден",сърце има. Да те кара да го гледаш в ръцете, нищо не струва,да знаеш!Един мъж, тръгне ли да ти дава в ръцете, прибирай се у дома си!Хвали ли се сам,сам го остави! Не гледай дали пази чисти обувките си, а съвестта си.В кал може всеки да нагази, но калта по обувките се лепи, и лесно се чисти.Кал от душа не се корени.Лъжецът е зает да си лустроса думите,за обувките му и за тебе не му пука.Мъж, дето е постигнал нещо, може свят да ти покаже - ще те вземе и ще те води,но няма да търгува с тебе.С ръце може къща да ти вдигне,но дом не може да ти стори.Дрехи да имаш,колко на цял град жените - по-красива няма да станеш.Ще станеш на златаря паричката в джоба, и утре в магазина, ще те смени за дневната си стока.Злато да ти дават, момиче.Един мъж струва, колкото струва думата му,не колкото има в джоба си, не колкото му е палата.Думата му.На нея държи ли, и тебе ще държи здраво.Закон да е за тебе."текст:Ева Колева