Самоиронията е характерна за българина черта, която по-рядко се среща у другите народи, а Доньо Донев я беше развил до съвършенство. Нерядко е казвал, че той е точно такъв глупак като своите рисувани герои. И сега разбирам защо – защото това е начина да се отървеш от истинските глупаци. Като кажеш (и покажеш) на един глупак, че си по-глупав от него, успяваш да погъделичкаш гордостта му и да приспиш вниманието му. Глупаците обичат да изглеждат много умни и са много щастливи да те направят тебе на глупак. Дай им това удоволствие и те ще престанат да ти обръщат внимание, да ти досаждат и да те притесняват – ти си толкова глупав в техните очи, че могат спокойно да те оставят на мира – което е истински подарък за теб.

Самоиронията е също така и средство да не се самозабравяш. Много хора, издигайки се в кариерата или в социалното положение, започват да си внушават, че са по-велики от другите, че са по-специални, и че заслужават повече. В такива моменти умението да видиш глупака в себе си, действа силно отрезвяващо и те връща отново на земята и сред хората, за да видиш, че с нищо не се различаваш от тези, които те заобикалят, че си просто един обикновен човек с всички пороци и недостатъци, присъщи на обикновените хора.