СТАКАТО

От нерви, импулсивност изтъкан съм,
тънка струна от ръката ти докосната
готова да се скъса в междуметия!

В тонове фалшиви не се вслушвам,
в чувствата безлични, без хармония.
Недоверието е мойта стряха!

И голи в нея щом не се събличаме,
кажи тогава, защо да се обичаме:
ненужни, недокоснати, далечни?…

Прости, неспокойното ми недоверие
от насмешките и болка преродено,
но щом обичам, не всичко е безверие,

от нерви, импулсивност изтъкан съм,
знам, излишeн съм и неразбран съм!

Петър Пацев