Любовта и времето

Имало някога един остров,на които живеели Щастието,Тъгата,Мъдростта,Любовта и всички останали чувства.Един ден им съобщили,че скоро островът ще потъне,затова всички си направили лодки и отплавали.Останала само любовта,която спокойно отложила заминаването си до последния възможен момент.Когато островът останал само педя над водата,Любовта решила да помоли за помощ.
Първо се обърнала към Алчността,но тя се оправдала:
- Съжалявам,лодката ми е пълна със сребро и злато,няма място за теб.
Тогава любовта попитала Суетата,която минавала покрай нея в красив кораб:
- Моля те,Суета,помогни ми!
- Не мога,Любов.Цялата си мокра,ще изцапаш хубавия ми кораб.И тъгата минавала наблизо,но на воплите за помощ отвърнала:
- О,аз съм толкова тъжна,че трябва да бъда сама.
Щастието пък било толкова заето с еуфорията си,че изобщо не я забелязало.
Внезапно се чул глас:
- Идвай,Любов,аз ще те взема - рекъл и един старец.
Предоволна от късмета си,Любовта изобщо не попитала къде отиват.Когато стигнали сушата,старецът продължил сам по своя път.Едва тогава тя осъзнала колко му е задължена и попитала белокосата старица Мъдростта:
- Кой ми помогна?
- Времето - отговорила и Мъдростта.
-Времето?Но защо?
Мъдростта се усмихнала и отвърнала:

- Само времето е в състояние да разбере колко ценна е Любовта.