Задоволство

Бедна вдовица и нейният син обитавали малка стая на покрива на една къща.Живеели скромно и трудно,но въпреки това в семейството им царели мир и разбирателство.Майката обаче се притеснявала от пороите през дъждовния сезон,тъй като на прозореца нямало стъкло.
През последните четири години,откакто се родило момчето,в града падали само слаби дъждове.Но един ден небето се покрило с черни облаци и през нощта над целия град се изсипал порой.
Всички хора се скрили в домовете си от дъжда.Само вдовицата
и синът и нямало как да се скрият,защото дъждът влизал в къщата им.Момчето погледнало майка си объркано,защото подобно нещо му се случвало за първи път.Прегърнало я,докато дрехите и тялото и се измокрили толкова,че нямало как вече да го предпази.Тогава майката се втурнала към вратата,измъкнала я от пантите и я облегнала на една от стените,така че да образува заслон.После взела детето на ръце и се скрили от дъжда зад вратата.
Детето погледнало майка си щастливо и с невинна наивна усмивка и я попитало:
- Какво ли правят бедните хора,които си нямат врата,за да ги пази от дъжда?В този момент детето се чувствало богато.

Удовлетворението от живота е извор на щастие и хармония на ума.Предпазва ни от болести,огорчения и злоба.