Петър Петров

Задоволство

Бедна вдовица и нейният син обитавали малка стая на покрива на една къща.Живеели скромно и трудно,но въпреки това в семейството им царели мир и разбирателство.Майката обаче се притеснявала от пороите през дъждовния сезон,тъй като на прозореца нямало стъкло.
През последните четири години,откакто се родило момчето,в града падали само слаби дъждове.Но един ден небето се покрило с черни облаци и през нощта над целия град се изсипал порой.
Всички хора се скрили в домовете си от дъжда.Само вдовицата
и синът и нямало как да се скрият,защото дъждът влизал в къщата им.Момчето погледнало майка си объркано,защото подобно нещо му се случвало за първи път.Прегърнало я,докато дрехите и тялото и се измокрили толкова,че нямало как вече да го предпази.Тогава майката се втурнала към вратата,измъкнала я от пантите и я облегнала на една от стените,така че да образува заслон.После взела детето на ръце и се скрили от дъжда зад вратата.
Детето погледнало майка си щастливо и с невинна наивна усмивка и я попитало:
- Какво ли правят бедните хора,които си нямат врата,за да ги пази от дъжда?В този момент детето се чувствало богато.

Удовлетворението от живота е извор на щастие и хармония на ума.Предпазва ни от болести,огорчения и злоба.

Любовта и времето

Имало някога един остров,на които живеели Щастието,Тъгата,Мъдростта,Любовта и всички останали чувства.Един ден им съобщили,че скоро островът ще потъне,затова всички си направили лодки и отплавали.Останала само любовта,която спокойно отложила заминаването си до последния възможен момент.Когато островът останал само педя над водата,Любовта решила да помоли за помощ.
Първо се обърнала към Алчността,но тя се оправдала:
- Съжалявам,лодката ми е пълна със сребро и злато,няма място за теб.
Тогава любовта попитала Суетата,която минавала покрай нея в красив кораб:
- Моля те,Суета,помогни ми!
- Не мога,Любов.Цялата си мокра,ще изцапаш хубавия ми кораб.И тъгата минавала наблизо,но на воплите за помощ отвърнала:
- О,аз съм толкова тъжна,че трябва да бъда сама.
Щастието пък било толкова заето с еуфорията си,че изобщо не я забелязало.
Внезапно се чул глас:
- Идвай,Любов,аз ще те взема - рекъл и един старец.
Предоволна от късмета си,Любовта изобщо не попитала къде отиват.Когато стигнали сушата,старецът продължил сам по своя път.Едва тогава тя осъзнала колко му е задължена и попитала белокосата старица Мъдростта:
- Кой ми помогна?
- Времето - отговорила и Мъдростта.
-Времето?Но защо?
Мъдростта се усмихнала и отвърнала:

- Само времето е в състояние да разбере колко ценна е Любовта.

Винаги имаш избор :)

https://38.media.tumblr.com/58acf6ad1e15a54513cc6d4b0dceb65d/tumblr_ne6l8zeISS1rizz8go1_500.gif Не разваляйте това,което имате,за да съжалявате за онова,което нямате.

Добро утро :)

Не гласувай за някой на който не му пука за теб!!!

Искам да oтида надалече!

:)