СЪБИРАМ СИ ЧАРКОВЕТЕ

Събирам си разпилените чаркове:
тяло, душа и сърце,
за да мога все още да дишам
под светлото синьо небе!

Да мога също да чувствам, да пиша,
щом ме налегне тъга,
утрото свое с дъх да усетя,
да се радвам на дъжд и дъга.

Животът се ниже в пъстра картина,
в която вглеждам се аз,
рисувана в жълто, синьо, червено...,
застинал във него в анфас.

Събирам си разпилените чаркове:
тяло, душа и сърце,
те ми трябват, без многоточие,
и ме питат: „Сега накъде“?

Петър Пацев