Страдам, не физически, нито психически, а душевно...

Раздадох душата си, за някои това беше под формата на предмет или пари, за други просто думи и някой жест, но във всичко влагах частичка от себе си...
Предмета се чупи, парите се харчат,думи се забравят, жестове се пренебрегват и точно това е, че те ме счупиха, изхабиха,забравиха и пренебрегнаха след като ги получиха ...
Не оцениха,че споделям малкото,което имам с тях, че се опитвам да помогна...

Имам само това - душа за раздаване....
Вземай...
И...
Бягай...

Дано станеш по-богат,
но аз няма да обеднея,
защото душата е злато,
а злато се намира на дъното или в калта...