Препрати това мое послание
до живущите горе, далече,
сред студените звездни савани
Малки Зелени Човечета.

Снощи поща нататък е имало.
То личи по вкуса на небето,
по луната, по тъжния символ -
ехо от виещи псета.

Ако трябва, ще седнем да чакаме
друга нощ и луна, по които
пак ще пуснат нагоре рояка
сънища и метеорити.

Аз на Малките Странни Създания
искам просто и с вкус да опиша
тия розови влажни поляни,
всички облаци, бръмбари, лишеи,
планините, животните, къщите
и загадъчно земния ден...

Да Им кажа, че ти си същият
като Тях -
звезден странник край Мен...

Миряна Башева