ПОРИВ НА ЖЕНА

Замислена във новата луна,
загърната от стона на прибоя,
с усещане за порив на жена,
орисана навеки да е твоя…

Такава ще ме търсиш и в съня,
към залеза на буйната ни младост!
Недей ме чака мъдра и добра –
тръпчива ще съм някога до сладост…

За миг ще ти нагарчам във сълза,
а после ще усмихвам смръщен вятър…
До лудост избуяла ще трептя
във дланите ти! С есенна позлата…

В косите всяка грешка ще блести.
Със всички – ще ме чувстваш птица бяла!
И даже, разноцветна от мечти,
във нощите до теб ще стихвам цяла…

Вълните във душата ми са в плен
на твоя бряг – единствен краен пристан…
Усетиш ли ме – с бурята във мен –
дълбокото във погледа ти искам!

Илиана Фончева