Нападаме най-близките си хора
забравили , че най ще ги боли…
Кой друг ще бъде нашата опора,
щом някой ден останеме сами?
И всеки на ръба на нервна криза...
потъва тъжно в неудовлетвореност,
от своята черупка не излиза
и търси нереална съвършеност.
Докато не настъпи онзи ден,
от който всеки смъртен се страхува…
И целият живот несъвършен
на лента пред очите ни изплува…
И чак тогаз , в завършека на дните ни
изплуват всички хубави моменти,
потъпкани , наравно със мечтите ни,
зад купищата от "ангажименти ".
И щастието свое разпознаваме
във малките неща, така красиви!
И в този кратък миг го осъзнаваме…
Че можело е да сме по-щастливи!
Павлина Соколова