Кирил Стоянов 1 дни ·
На 26 март 1940г., в село Сенник, община Севлиево, умира легендарният български борец Дан Колов (пълно име Дончо Колев Данев). И до днес е смятан от мнозина за най-великия борец за всички времена и легенда в бойните изкуства. За цялата си кариера изиграва над 1500 срещи (като се твърди, че с неофициалните са над 2000). Има само 3 регистрирани загуби в официални мачове. Печели 2 пъти, "Диамантен пояс" /Световен шампион тежка категория при професионалистите. - 1927, 1933/. Той печели Европейското злато през 1936г. на шампионата в Париж. Това е второ отличие за България след световната титла на Никола Петров (класически стил) от 1900г. На големия турнир по кеч в Париж, Дан Колов побеждава наред всички свои противници, вкл. на финала и Анри Деглан - „Човека с хилядата хватки“, европейски, световен и олимпийски шампион. Тази победа му носи титлата „европейски шампион“ и „диамантен пояс“. Наричат го „Кинг Конг“, „Кралят на кеча“ и „Балканският лъв“. Поканен е на турнир в Япония, където паметна остава победата му над Джики Хигън-Удушвача — идола на японската борба, непобеждаван от никого като професионалист. След тази схватка тълпата прави опит да го убие, както и преди срещата му с Джики, когато през прозореца на хотелската му стая профучава с изключителна точност нож, предназначен да го убие, който Дончо майсторски избягва на косъм.
Той е едва на 7г., когато умира баща му, което налага да стане овчар, за да се прехранва. Напуска страната през 1905г. и заминава за Унгария. Работи като градинар в Будапеща. През 1909г. се среща с българския борец Никола Петров, който го съветва да замине за Съединените американски щати. За да се издържа се занимава със всякаква работа - хамалин, строител в железниците, миньор.
Спортна кариера
Започва кариерата си на борец първо в организираните сред работниците борби. Дан Колов има около 2000 схватки на тепиха като е спечелил почти всичките. Следват победи на турнирите в цирк „Виктория” от 1914г., когато директорът на цирка кани хора от публиката да премерят сили на арената със звездата Джеф Лоуренс-Циклопа. Дончо приема предизвикателството и успява да победи 106-килограмовия борец. В двубои успява да победи много от известните по онова време кечисти - Джеф Лорънс, Збишко Циганевич, Джак Ширей, наричан още Човекът светкавица, Руди Дусек, Джо Стекър, Стренглар Люис, Джим Браунинг и много други.
Участва в мачове в Нова Зеландия, Австралия, Африка, Азия и побеждава забележителни тибетски майстори, китаеца Уан Фу и редица други. Участва в схватки и в родната България — срещу Реджинал Сики (Абисиния) в София, над Драгичеану (Румъния) в Пловдив, над Сантен (Франция) в Плевен и над някои големи български борци като Тодор Банков (в Стара Загора) и други.
Многократен победител на турнири в САЩ - 1914/1927г. В последната година от живота си, вече много болен, Балканският лъв се изправя срещу много по-младия световен шампион Ал Перейра и до последно остава човек на честта — успява да го победи.
Отново в България
След 30г. в чужбина той се завръща в родината и е посрещнат като герой. През цялата му кариера е уговарян да смени гражданството си с американско, но до смъртта си той остава горд българин, с думите: „Чувствам се силен, защото съм българин“. За него родината е най-милото и свято нещо.
Дан Колов е запомнен и с голямото си сърце, помагайки на множество българи както в България, така и в чужбина, а също и на наши студенти. Бидейки милионер, той раздава абсолютно всичко до последната стотинка за благотворителност. Първият самолет на българските пощи е закупен от него.
Отдава усилията си на българския спорт и създава школи по борба, като тренира младите хора, но също така продължава да се състезава почти до последните си дни.
„Заслужил майстор на спорта" и от 1962г. в негова памет Българската федерация по борба устройва международен турнир по свободна борба.
Когато му предлагат да го откарат с файтон до селото му, Дан Колов отговаря: "Пеш съм излязъл, пеш ще се върна!"
Отказва предложение за чуждо поданство с думите: "Дан Колов е българин".
Дан Колов умира в България 26 март 1940г. от туберкулоза. Погребват го срещу Балкана умишлено – „балкан срещу балкан“.
Сред версиите за неговото заболяване е, че то не е станало по естествен начин, а Дончо е бил умишлено тровен продължително време от френски лекари. Известно е, че по онова време са правени много опити той да бъде посрамен или отстранен от възможността да участва в схватки. Много хора твърдят, че това е истинската причина да си отиде от този свят този истински великан по сила и дух.
Всяка година в град Севлиево се провежда турнир по свободна борба в памет на Дан Колов.
Асен Виденов
На 26 март 1940г., в село Сенник, община Севлиево, умира легендарният български борец Дан Колов (пълно име Дончо Колев Данев). И до днес е смятан от мнозина за най-великия борец за всички времена и легенда в бойните изкуства. За цялата си кариера изиграва над 1500 срещи (като се твърди, че с неофициалните са над 2000). Има само 3 регистрирани загуби в официални мачове. Печели 2 пъти, "Диамантен пояс" /Световен шампион тежка категория при професионалистите. - 1927, 1933/. Той печели Европейското злато през 1936г. на шампионата в Париж. Това е второ отличие за България след световната титла на Никола Петров (класически стил) от 1900г. На големия турнир по кеч в Париж, Дан Колов побеждава наред всички свои противници, вкл. на финала и Анри Деглан - „Човека с хилядата хватки“, европейски, световен и олимпийски шампион. Тази победа му носи титлата „европейски шампион“ и „диамантен пояс“. Наричат го „Кинг Конг“, „Кралят на кеча“ и „Балканският лъв“. Поканен е на турнир в Япония, където паметна остава победата му над Джики Хигън-Удушвача — идола на японската борба, непобеждаван от никого като професионалист. След тази схватка тълпата прави опит да го убие, както и преди срещата му с Джики, когато през прозореца на хотелската му стая профучава с изключителна точност нож, предназначен да го убие, който Дончо майсторски избягва на косъм.
Той е едва на 7г., когато умира баща му, което налага да стане овчар, за да се прехранва. Напуска страната през 1905г. и заминава за Унгария. Работи като градинар в Будапеща. През 1909г. се среща с българския борец Никола Петров, който го съветва да замине за Съединените американски щати. За да се издържа се занимава със всякаква работа - хамалин, строител в железниците, миньор.
Спортна кариера
Започва кариерата си на борец първо в организираните сред работниците борби. Дан Колов има около 2000 схватки на тепиха като е спечелил почти всичките. Следват победи на турнирите в цирк „Виктория” от 1914г., когато директорът на цирка кани хора от публиката да премерят сили на арената със звездата Джеф Лоуренс-Циклопа. Дончо приема предизвикателството и успява да победи 106-килограмовия борец. В двубои успява да победи много от известните по онова време кечисти - Джеф Лорънс, Збишко Циганевич, Джак Ширей, наричан още Човекът светкавица, Руди Дусек, Джо Стекър, Стренглар Люис, Джим Браунинг и много други.
Участва в мачове в Нова Зеландия, Австралия, Африка, Азия и побеждава забележителни тибетски майстори, китаеца Уан Фу и редица други. Участва в схватки и в родната България — срещу Реджинал Сики (Абисиния) в София, над Драгичеану (Румъния) в Пловдив, над Сантен (Франция) в Плевен и над някои големи български борци като Тодор Банков (в Стара Загора) и други.
Многократен победител на турнири в САЩ - 1914/1927г. В последната година от живота си, вече много болен, Балканският лъв се изправя срещу много по-младия световен шампион Ал Перейра и до последно остава човек на честта — успява да го победи.
Отново в България
След 30г. в чужбина той се завръща в родината и е посрещнат като герой. През цялата му кариера е уговарян да смени гражданството си с американско, но до смъртта си той остава горд българин, с думите: „Чувствам се силен, защото съм българин“. За него родината е най-милото и свято нещо.
Дан Колов е запомнен и с голямото си сърце, помагайки на множество българи както в България, така и в чужбина, а също и на наши студенти. Бидейки милионер, той раздава абсолютно всичко до последната стотинка за благотворителност. Първият самолет на българските пощи е закупен от него.
Отдава усилията си на българския спорт и създава школи по борба, като тренира младите хора, но също така продължава да се състезава почти до последните си дни.
„Заслужил майстор на спорта" и от 1962г. в негова памет Българската федерация по борба устройва международен турнир по свободна борба.
Когато му предлагат да го откарат с файтон до селото му, Дан Колов отговаря: "Пеш съм излязъл, пеш ще се върна!"
Отказва предложение за чуждо поданство с думите: "Дан Колов е българин".
Дан Колов умира в България 26 март 1940г. от туберкулоза. Погребват го срещу Балкана умишлено – „балкан срещу балкан“.
Сред версиите за неговото заболяване е, че то не е станало по естествен начин, а Дончо е бил умишлено тровен продължително време от френски лекари. Известно е, че по онова време са правени много опити той да бъде посрамен или отстранен от възможността да участва в схватки. Много хора твърдят, че това е истинската причина да си отиде от този свят този истински великан по сила и дух.
Всяка година в град Севлиево се провежда турнир по свободна борба в памет на Дан Колов.
Асен Виденов
Можете да се регистрирате ТУК.