Детство мое, мило и далечно
29 март 2022 г. в 15:58 ч.
Детство мое мило и далечно, в мен
и спомените ми ще живееш вечно.
Намазали филия с мас и червен пипер,
хапвахме сладко, като богаташи безмер...

А следобед в лехата с лука и с комат,
вкусен хляб, омесен от баба, понякога
и сиренце си вкусвахме от перата на
вкусния червен и бял лук.ммм...

Играехме до забрава в улицата до нас
или на ореха ни се катерехме, но не безцелно,
а имахме оценки, за постигнати успехи
по катеренето, премятането и спускането...

Сестра ми Лидия беше ги написала на един
лист, вдигахме се на мускули на първия клон
и се качвахме на ореха, нагоре, нагоре,
а после надолу с премятане се спускахме.

И накрая се приземявахме на брезента
долу. Там на ореха ни беше моята
библиотека и читалня и необезпокоявана
от никой, книгите си аз четях и мечтах...

Нямаше много магазини, нито лакомства.
Купувахме си захарни петлета, захарни
пръчки и цариградско на клечка от дядо
Младен, а от друг дядо си купувахме боза...

Имаше в селото ни насадена захарна
тръстика и от нея в една къща правеха
маджун. Ех, че сладък беше той и майка
ми правеше руло с маджун, вкуснотия...

А ние децата от махалата, вземахме
по едно стъбло тръстика, захапвахме
го и смучехме сладкия сок, наредили
се по целия път, рушейки боси в пепелта.

Играехме много игри, на дама, на
партизани и фашисти, готвехме
разни треволяци и театри си
правехме с различни сюжети...

Къпехме се в реката ни Цибрица с
часове...Но не само играехме, а и
бродирахме ковьорчета напечатани
или плетяхме разноцветни неща...

А вечер, хората от махалата, излизаха
на пейката и на столчета, насядали си
почиваха, а ние им изнасяхме програма
със стихчета и хубави песни им пеехме...

Спомням си една песен, много я обичахме:
Марина, Марина...А лятото правехме фенери
от любеници/дини/, издълбавахме и вътре
слагахме свещ и на дудовете ги закачахме...

Цялата махала ходехме в салона на кино
и знаехме много филми. Любимата ни игра
беше за филми, на два отбора бяхме разделени.
И още игри играехме, разнообразни и интересни...