...Нека очите на любимите ни хора винаги греят от Щастие!...
Все повече и повече искам да мълча
Да обичаш, да бъдеш обичан, да ти липсва и да чака някой, който наистина е необходим.
Бих си казал, поглеждайки назад към младостта си, че животът е прост: вземи го и живей. Няма нужда да търсите идеалното щастие, да изгаряте от ревност и изпепеляваща любов, да измисляте мотивите на хората за техните действия, да оправдавате белезите от хвърлени фрази. В крайна сметка с истински любим човек е лесно и разбираемо - няма чудовища, няма страхове, Да кажете, че щастието не може да бъде вечно – не вярвайте на този фалшив цветен стандарт. Нашият век не приема да признаваме грешки, че някъде сме се пречупили и сме победени. Но често се крият сълзи зад смеха, рани зад етикетите и вой зад песните. Добре е да си тъжен, да правиш грешки и да падаш. По-важно е да се издигнете и да израснете над себе си.
Бих казал, че домът не е кутията, в която си израснал, а място, където сърцето намира утеха. Реката не може да се похвали с покрив, но може би има мост, където я чакат. Най-ярките прозорци са очите на любимите ви хора, най-важните метри са стъпалата към върха, а най-добрите неща не са вещите и материалните облаги , а това, което поставяте на рафта на душата си...........