Днеска съм щедра. Още един откъс от "Рицар от бъдещето"

"Портала към миналото се отвори в гората около кралството. На Розалинда и Ейвън им трябваха няколко минути, за да се върнат в съзнание от пътуването. Трябваше да намерят място, в което да се настанят и да го използват за скривалище, докато помислят върху плана им за нападение на Марибела.
Погледа на принцесата се срещна с мрачната гора изпълнена с гъста мъгла, а гарваните продължаваха да я озвучават с граченето им. Розалинда си помисли, че нищо не се беше променило от заминаването ѝ в бъдещето. Болка сряза сърцето ѝ от загубата на кралството. Къде ли бяха родителите ѝ и Оливър? Тя обърна вниманието си към Ейвън, който лежеше върху изгнилите листа на дърветата, покриващи земята. Ръцете ѝ помилваха лицето му и той помръдна под допира им. Много скоро зелените му очи се срещнаха с нейните.
– Трябва да се махнем от тук! Гората не е безопасна. – Тя проговори и му помогна да се изправи.
– Какво е станало тук? – Ейвън се обърна към нея, когато разгледа мъртвата гора.
– Проклятието на Марибела! Ела, знам едно място от което мога да погледна към кралството. – Розалинда го хвана за ръката и тръгнаха с бавни стъпки през гъстата, като мляко – мъгла.
Не им отне много време, за да достигнат един хълм, който позволяваше да се погледне към долината и замъка. Но мъглата над долината не даваше никаква видимост към замъка и домовете на народа от кралство Голдстоун. Злата магьосница бе достигнала до хората и родителите й. Притеснението й, че нещо лошо им се е случило отново се върна в нея. Трябваше да намери път да се промъкне заедно с Ейвън зад стените на кралството и да достигне до замъка. Знаеше, че няма да е лесно. Войниците на тъмнината щяха да пазят строго за нарушители. И най-вече знаеше, че имат заповед, ако я видят да я заловят. На Марибела щеше да ѝ отнеме малко време, докато разбере, че принцесата се е върнала в миналото, за това трябваше да намери място, където тя и Ейвън да са в сигурност.
– Роза от тук нищо не се вижда. – Ейвън присви очите си в опит да погледне през мъглата, но без успех.
– Трябва да слезем до долината! – Тя решително и безстрашно му каза.
– Шегуваш ли се?! – Той се обърна към нея в шок. – Как мислиш да се справиш с войската на Марибела? Все още не сме подготвени!
– Не разбираш нищо! Трябва да разбера какво е станало с родителите ми! Не мога да стоя и да бездействам. – Кафявите очи на Розалинда се напълниха със сълзи.
– Но не си и подготвена да действаш! – Ейвън хвана раменете ѝ с дланите си. – Чуй ме! Нека да намерим безопасно място, а след това ще мислим върху плана ни.
Принцесата отдели погледа си от неговия за момент и го отправи обратно към долината. Не искаше да се отказва, но Ейвън бе прав. Не разполагаха с нищо, с което да се бият срещу ходещите скелети в доспехи. Тя изтри мокрите следи от сълзите по лицето ѝ и погледна отново зелените очи на Ейвън.
– Добре. Знам една пещера, която е подходяща за скривалище.
Ейвън ѝ се усмихна. Той ѝ помогна да се изправи на крака и хвана ръката ѝ.
– Милейди, готов съм да Ви последвам! – Той я целуна нежно преди да направят първите крачки по пътя за пещерата."