Ревнувам те от всичките жени,
които през деня ти преминават,
една частичка в мене все не спи
страхува се, че вече остарявам.

Тъгувам те през всичките си дни,
в които ни разделят разстояния,
във всеки миг те търся със очи
да ме дариш с любовни подаяния.

Една ужасна болка ме гори,
нашепва ми издайнически вечер,
че не очакваш мене призори,
че този миг е толкова обречен.

Маргало