АНОНИМНИ ГЕРОИ
Героите спят в анонимни гробове -
натежали скрижали без дух и без плът.
Запустялата памет , сред кикот на сови,
нежно – плесенно чезне в отеснелия път.
Казват, нищото раждало мрак и сияние.
И не иде доброто без Юда и кръст.
А червивата бездна в беззведно мълчание
връща глас от пустиня. Свобода или пръст.
Уморени. Смирени. Заравнени. И питащи.
Коленичили в дати и удавени в реч.
Като сенки в тела. Като думи отлитащи.
Като притчи и хляб. Като книги и меч.
Просветлени от мрак. Безпосочни. Но търсещи.
По скрижалните знаци живота четем.
Знаем само едно – свободата е вървище,
по което следи сме. И не можем да спрем.
Затова и Балканът щом буря зафаща,
ни догонва с пороя си - кървав и бос .
Анонимни герои – тихи кости без плащове.
Продължение в нас. Избор. Грях. И Христос.
Здравка Момчева