AN DI

АНОНИМНИ ГЕРОИ
Героите спят в анонимни гробове -
натежали скрижали без дух и без плът.
Запустялата памет , сред кикот на сови,
нежно – плесенно чезне в отеснелия път.
Казват, нищото раждало мрак и сияние.
И не иде доброто без Юда и кръст.
А червивата бездна в беззведно мълчание
връща глас от пустиня. Свобода или пръст.
Уморени. Смирени. Заравнени. И питащи.
Коленичили в дати и удавени в реч.
Като сенки в тела. Като думи отлитащи.
Като притчи и хляб. Като книги и меч.
Просветлени от мрак. Безпосочни. Но търсещи.
По скрижалните знаци живота четем.
Знаем само едно – свободата е вървище,
по което следи сме. И не можем да спрем.
Затова и Балканът щом буря зафаща,
ни догонва с пороя си - кървав и бос .
Анонимни герои – тихи кости без плащове.
Продължение в нас. Избор. Грях. И Христос.
Здравка Момчева

"- Да вървят накъде?
- Напред, разбира се. Само напред. Ние не знаем какво е назад. Ако трябва да се отстъпва - кръгом и пак напред."
"Симетрия" - Захари Карабашлиев

e adesso come faccio a togliermi di dosso questa...canzone stupenda https://youtu.be/Rb5jz3mliM0

Днес е Успение Богородично! Честит празник! Честито и на всички именници, с тези прекрасни имена! Бъдете живи, здрави и с радост и гордост носете имената си! Весел празник и наздраве!

Времето е това, което никога не се връща...
Дните, миговете и моментите, които трябва да оставим след себе си и да загърбим, оставят трайни следи в нас. В душата. И в сърцето. Виждаш отражението им в очите си и понякога желанието да се обърнеш, да се върнеш назад, е толкова силно, че от него боли.
Но връщане назад – няма. И трябва да свикнем, че "връщането назад" е абстрактно понятие. Нещо, живеещо само във въображението ни. И в спомените. Виждаш ясно силуетите на хората, които са се докосвали до теб. Чуваш думите, които са изричали. Усещаш със сетивата си минали случки, които са ти подарили толкова красиви емоции и които са те карали да се чувстваш жив. Но те ще останат да живеят някъде там – в едно отделно кътче в съзнанието ти. И никога няма да ги забравиш. Но и не можеш да ги върнеш. Всичко това принадлежи на миналото.
Случвало ли ти се е да погледнеш отстрани живота си? Да видиш разпилени късчета от твои минали години, изглеждащи толкова реални, че си мислиш, че се случват тук и сега? На мен – да.
Човек не може току-така с лека ръка да забрави. Да се изключи. И да изтрие от от ума си спомените. Но може да ги съхрани. Да ги запази. И само с докосването на една брънка от мозъка си да ги накара да оживеят, да затанцуват... и някои от тях (да, не всички, за съжаление) да подреди в графа "Щастливи".
Смисълът не е в това да си тръгнеш, да затръшнеш вратата и да изтриеш всичко след себе си, а оставайки – да можеш и да съумееш да се съхраниш цял. С всички и хубави, и лоши неща, през които си преминал. Да знаеш, че пътят, който ще изминеш не винаги ще е осеян с цветя. Понякога ще е доста трънлив, но пък ще те доведе до мъдрост, от която ще черпиш живот. Да знаеш, че самоосъзнаването изисква време.
И че времето е това, което никога не се връща. Но важното е да го изпълниш със смисъл.
И накрая да помниш, че духът, любовта и куражът да се запазиш и изживееш живота си достойно, принадлежи на истински "красивите" хора. Тези, без които не можем. Тези, без които светът не би бил същият.
Darini - Д. Тодорова

"Отнасяйте се с всеки с любов и уважение, даже и към тези, които са били груби с вас. Не защото те са достойни хора, а защото вие сте достоен човек".
Конфуций

"Най–трудно е да си добър,
когато за глупак те вземат,
и дните в твоя кръговрат
превръщат добротата в бреме.
Но ти за нищо на света
от себе си не се отказвай!
Понякога със доброта
по–страшно злото се наказва!"
Надежда Захариева

Невероятен клип,невероятно изпълнение- siete fantastici! https://www.youtube.com/watch?v=saHhYGzdISY&list=RDsaHhYGzdISY&index=1

Един бразилски поет пожелава
“Първо ти желая да обичаш
и обичайки, също да бъдеш обичан.
И ако не е така – бързо да забравиш
и след като забравиш – да не таиш ненавист.
Желая ти да имаш приятели,
включително лоши и непоследователни,
но да има поне един, на когото да се довериш,
без да се съмняваш.
И понеже в живота е така –
желая ти да имаш и неприятели –
нито много – нито малко – точно по средата,
за да можеш понякога да поставяш под съмнение
собствената си увереност.
И нека между тях да има поне един,
който да е справедлив,
за да не се чувстваш достатъчно сигурен.
Желая ти да си полезен, дори незаменим.
И в лоши моменти, когато не остава нищо друго,
тази твоя полезност да е достатъчна,
за да се задържиш прав.
Желая ти също така да бъдеш толерантен
не с тези, които рядко грешат – това е лесно,
а с онези, които грешат много
и непоправимо,
и използвайки тази толерантност,
да бъдеш пример за другите.
Желая ти да не съзряваш бързо
и когато вече си съзрял,
да не искаш да се подмладяваш,
и бидейки вече стар
да не се посвещаваш на безнадеждността.
Защото всяка възраст има своята радост
и своята болка,
и трябва да ги оставим да струят между нас.
Желая ти мимоходом да изпитваш тъга.
Не през цялата година, не дори един ден.
Тогава ще откриеш,
че ежедневната усмивка е красива,
че обичайната усмивка е блудкава,
а постоянната усмивка е развращаваща.
Желая ти да откриеш максимално бързо,
въпреки и над всичко,
че те заобикалят близки, понякога потиснати,
които общуват с несправедливостта
и с хора нещастни.
Желая ти да милваш куче, да храниш птиче
и да слушаш песента на кадънката,
да извисяваш своето утринно пеене,
понеже по този начин ще усетиш щастието
повече от всякога.
Желая ти също да посееш семе –
възможно най-мъничкото
и да му правиш компания, докато расте,
за да откриеш колко живота са нужни,
за да се превърне в дърво.
Желая ти също така да имаш пари,
защото трябва да си практичен
и поне веднъж в годината
да сложиш парите пред себе си и да кажеш:
„Това е мое.”,
за да стане ясно
кой на кого е господар.
Желая ти никое от твоите увлечения да не угасва
и ако с някое от тях се случи това,
да можеш да плачеш, без да съжаляваш
и страдаш, без да се чувстваш виновен.
Накрая, ако си мъж – да имаш добра жена
и ако си жена – да имаш добър мъж –
утре и на следващия ден,
и когато сте вглъбени и усмихнати,
да говорите отново и отново за любов.
Ако тези неща ти се случат –
няма друго какво да ти желая.”
Sergio Jockyman, (Бразилия) написано 1978

- Всичко преминава в живота ! - въздъхна бедната старица и продължи...
Минава модата на дънките.
Минава хремата.
Минава влакът, даже и по два пъти!
Минават приятели, гаджета, съпрузи и съпруги...
Всичко минава!
Минава и бурята и изгрява слънцето!
Минава нощта.
Минава и болката.
Минава Kоледа, Великден.
Кръвта във вените също преминава...
всичко минава, скъпо дете!
Това, което никога няма да мине и замине,
са твоите родители!
Когато ги обичаш,
когато ги мразиш,
когато ги проклинаш,
когато ги хвалиш,
те не преминават,
стоят си все там!
Две живи скали,
ангел спасител,
побъркани, абсурдни ...
Може би разделени,
далечни,
свързани само с едно кръгче метал...
Стоят си в своите къщи похлупени,
пердета спуснати,
полуотворени врати...
Свидетели на твоето щастие
и твоята безкрайна тъга...
Медалисти в твоите победи
и носни кърпички в твоите поражения...
Често безпомощни,
но никога отказващи се...
Те никога не минават...
няма нищо, което да ги накара да си заминат!
И дори когато са на другия край на земята,
или на другия край на небето,
ти винаги ще чувстваш аромата им...
Аромат на ЛЮБОВ.
Автор: неизвестен

Аз не мога да стана част от такъв свят, в който съпрузите обличат жените си като жени с леко поведение, излагайки на показ всичко, което трябва да бъде съкровено. Където няма понятия като чест и достойнство и в думите на хората може да се вярва само, когато казват „обещавам“
Не мога да стана част от такъв свят… Където жените не искат деца, а мъжете не искат семейство. Където нещастниците се смятат за успешни, карайки колите на бащите си, а всеки, който има малко власт се опитва да ти докаже, че си нищожество. Където хората лицемерно твърдят, че вярват в Бог с чаша алкохол в ръка и без всякакво понятие за религията си. Където ревността е срамна, а скромността - недостатък. Където хората са забравили за любовта, а просто търсят най-добрия вариант за партньор.
Където хората ремонтират колите си при най-малкия шум без да пестят нито пари, нито време, а самите те изглеждат толкова жалки, че само скъпата кола може да го скрие. Където момчета пропиват парите на родителите си в нощни клубове, клатейки се под примитивни звуци, а момичета се влюбват в тях заради това.
Където мъжете и жените отдавна вече не се различават и където всичко това се нарича „свобода на избора”, но тези, които избират друг път, биват заклеймявани. Аз избирам свой път, жалко само, че не срещнах разбиране от хората, в които най-много го търсих...Киану Рийвс

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК,МИЛИ МОМИЧЕТА! Не ти желая да си светлина.
Не ти желая да си нежно цвете.
Достатъчно е все да си жена,
а тя е обобщение на двете!

Жената е желания, копнеж,
жената е трептене и наслада,
жената все е цел и е стремеж,
жената е безкрайна изненада!

Разсипвай неугасващи звезди.
На птицата цели се във летежа.
Постигай съкровените мечти
и битието си с любов подреждай.

Във храма си - от земен благослов,
напук на всички писани закони,
жените са единствено - любов,
жените са най-свидните икони! В.Йорданов

“Размишлението, а не възрастта, създава истинския човек – свикнете да мислите"

ЖЕЛАЯ ТИ ВРЕМЕ

Не ти желая всички дарове,
Желая ти това, което повечето нямат:
Желая ти време да се радваш, да се смееш,
Използвай го и можеш да спечелиш.
Желая ти време за действие и размисъл,
Време не само за теб, но и за другите.
Не ти желая време за бързане и тичане,
А време да бъдеш щастлив.
Не ти желая време, което просто да убиваш,
Иска ми се да ти остане в излишък
Като време за удивление и вяра
Вместо непрекъснато да гледаш часовника.
Желая ти време да достигнеш звездите
И време да пораснеш, да узрееш.
Желая ти време отново да мечтаеш, да се влюбиш.
Желая ти време да откриеш себе си,
Да приемаш всеки ден и час за щастие.
Пожелавам ти и време да прощаваш.
Желая ти да имаш време да живееш!
Ели Михлер