Ненужен

Когато почувстваш се вече ненужен,
в своите юмруци мечтите стисни,
на крака изправи се, живота е чуден
и болката смело в очи погледни.

Изтупай праха от ранени надежди
повярвай отново във своето Аз,
светът облечи в блестящи одежди,
и дай на вярата своята власт.

Душа отвори и попий красотата,
на вятъра полъха нежен вдъхни,
обида и гняв захвърли в тишината,
мечтите пусни и с тях полети!

На всеки път края е ново начало,
сълзата отронена - миг пропилян,
отмерва ни времето с бързо махало живота,
от никой до днес неразбран.

А граници има, където ги сложиш,
и белези, рани където кървят,
но щом с вяра малко усилие положиш,
всички дни черни ще се заличат!!

Когато почувстваш се вече ненужен,
в своите юмруци мечтите стисни,
щом съхраниш ги, дори да си тъжен,
смело напред продължи...и Бъди!!



Стефан Александров