Бележникът
(летопис на новото смутно време)
Ден 16
Повтаряемост. Повтаряемост. Мигът е един и същ. Усещанията също. А Времето, което съществува единствено в представите ни, минава необратимо. Ден. Нощ. Ден. Нощ. Ден. Нощ. Ден. Нощ. Ден. Нощ.
Сутрин. Сутрин. Сутрин.
Първо гранули за нея. Тя е винаги първа. Тя е солта на скапаните, изчакващи, умишлено стресирани дни. Тя не спи до късно. Тя се закача. Драска. Иска навън, защото е жива. Истински жива. Тя е моето котешко аз, недоволно, пъргаво, нетърпеливо. И я обичам абсолютно и безпрекословно. Тя е преди Аз. Винаги. Винаги. Винаги. Тя ми отвори очите за видимото и най-вече за невидимото. Тя е невинността и борбеността. И обичта.
Следват. Кафе. Мед. Овесени ядки. Мляко. И нещо ново. С нея на пейката, за да видим небето как се събужда. А то разтърква сънено огромните си сини очи, измива ги с капчици и ги забърсва с облачета. После се усмихва с първите лъчи. Тази усмивка е на Надеждата. И Надеждата е синя, като небето и корицата на книгата до мен.
Книга.
Книгата. Еко. Една роза в ръцете ми, която ухае с цвета на знанието, което ще надживее неоправданите страхове, срамното спотайване и еднаквите"фрази" спускани ежеминутно отвсякъде. Ще стъпчи с вечността на словата си всички отровни думи, целящи да те зомбират. Тази роза е моят път през дните, моето пътуване и вдъхновение, моята широко отворена към света врата и тихото ми закътано, от изкуствено предизвиканите бури, пристанище.
"Ах, каква хармония от нега и пориви, от неестествени и въпреки това изящни пози имаше в този мистичен език на телесата, отърсили се по чудо от теглото на плътската материя, белязана маса, пропита от нова субстанциална форма, сякаш това свято множество бе подложено на порива на буен вятър, полъх живот, френетична наслада, хвалебствено ликуване, превърнало се по някакво чудо от звук - какъвто беше - в образ."
Еко. Титан на думите. Вечност във Вечността. Един фар в мъглявините на така уж ясните ни дни. И Слънце.
Слънце. Слънце. Зърваме го с Пухкавелка. Отсреща се появат хора, малко хора. Хора, които отиват на работа.
Работа.
Обичам работата си, независимо че за много префърцунени особи е непрестижна.
Докато пия кафето на пейката пред дома ми, а Пухкавелка седи в скута ми, си мечтая за деня, в който ще се занимавам с непрестижната си работа. Думата престижност предизвиква усмивка по лицето ми. Престижността изисква уважението към всеки труд, дейност и занимание. Престижността трака с комбайна, покълва със стръкчето, зрее със зърното, белее с брашното, втасва с тестото и се разпуква с уханието на готовия хляб. Престижността е там където се създава, изработва и твори. Там където се мечтае и където мечтите са истински.
Повтаряемост. Повтаряемост. Мигът е.... Как беше ? Как го каза Ан от "Броеницата"?
- "Уж е едно и също, а всъщност е толкова различно" .
Усещания. Усещам
А Времето, което съществува единствено в представите ни, минава необратимо. Ден. Нощ. Ден. Нощ. Ден. Нощ. Ден. Нощ. Ден. Нощ.
Сутрин. Сутрин. Сутрин.
Слънцето се събуди. А да се надяваме скоро и всички в този ден 16, Денят на розата и създаването.