Твоите целувки оставят вкус горчив,
устните ти на лъжи ухаят!
Прегръдките ти като счупени
стъкла в тялото ми рани правят!
Ласките ти не горят
и не палят в мен огньове,
а като лед топят-
последната останала жарава!
Не трепва струна в мен,
ти скъса всички струни
и ако можех да избирам-в невидима за теб да се превърна -бих избрала!
И как наивна съм била,
тъй детински да ти вярвам,
аз мислех-че си Бог,
а ти превърна се във Дявол!
След толкова лъжи,
изгубих всякакво търпение!
Не желая в твойте игри пак ролята да взема!
Не искам
и не мога да ти вярвам,
свят лъжлив за мене изгради
и накра ме,
в него да повярвам!
Крилата ми отне-под предлог,
че двама с тях ще полетиме!
До де усетя се ,останах само с перушина!
Сега се уча отново да живея,
сама да крача и летя-макар и без криле!
Нали избягах аз от рая-онзи твоя,
за да живея на земята-без лъжа!
Само моля се -невидима за теб ,до края да остана!
Роси М.