ОСЪДЕНИ ДУШИ

Случайно се срещнахме,
усмивка, поглед и трепет
и после... Магия!
За миг се завъртя Земята,
обратно на своята вечна посока.
Цял живот съм я чакала...
Безумно и лудо се влюбих,
сърцето ми бие до пръсване,
щом в мислите ти си до мене...
Трепет, нежност, копнеж,
останах пленена завинаги...
Усмивка през сълзи, очи замечтани..
Като светулка във мрака
си проправях път в тъмнината.
Търсих те... Обърнах Земята...
Отнесе съня ми, плени ми душата,
дни и нощи се губят безпаметно.
...
Днес отново те търсих,
на брега на морето,
при шума на вълните,
при хвърчилата и чайките,
при белите мидички,
заспали в горещият пясък,
при соления полъх на бриза,
при вълните...само за двама...
...
Мечтая само за миг да си с мене,
да приседна до теб на дивана,
да се облегна на твоето рамо,
да поплача тихо, на воля....
Да помълчиме.
Аз нямам какво да ти кажа,
да се наситя на аромата ти,
да чуеш как бие сърцето ми,
да чуеш тъжния звън
на камбана в душата ми,
и ще си тръгна... Завинаги!
Непреклонен си!
Разбирам, ти нямаш вина... Аз също...
Всеки е тръгнал по своя пътека...
Знам, има и такава любов,
невъзможна, по-силна от всяка,
по-истинска, забранена, изгаряща...
Любов, след която само пепел остава....
...
Две съдби... Две души... Осъдени
На раздяла...
До Вечността...

Павлина Милчева