На мама

Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".

Не помня кога за последно погалих с ръка

косите ти бели, със мъдрост обкичени...

Не зная дали съм добра дъщеря.

...

Но помня как босичка тичах във парка -

усмихнато гледаше мойта игра.

Мечтаеше с мен - макар да бях малка

ти беше до мен и в смеха, и в плача.



И помня, когато през сълзи премигвах

как нежно поглеждаше в мойте очи.

Във твойта прегръдка утеха намирах,

заспивах щастлива - без страх, без сълзи.



Ти дала си много - не искаше нищо,

мечтаеше само да стана Човек.

И знам, че понякога си плакала скришно

за моите болки - и търсела лек.



Научи ме всички до мен да обичам,

научи ме силна да бъда - дори

когато душата на болка обричам

да не показвам на никого мойте сълзи.



Незная дали добра дъщеря съм,

незная дали се превърнах в Човек,

но знам, че съм още дете във душата

и искам във парка да тичам със теб.



Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".

Не помня кога за последно погалих с ръка

косите ти бели, със мъдрост обкичени...

Обичам те, мамо, дори и когато мълча...Вижте повече