Петя Цветкова

На мама

Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".

Не помня кога за последно погалих с ръка

косите ти бели, със мъдрост обкичени...

Не зная дали съм добра дъщеря.

...

Но помня как босичка тичах във парка -

усмихнато гледаше мойта игра.

Мечтаеше с мен - макар да бях малка

ти беше до мен и в смеха, и в плача.



И помня, когато през сълзи премигвах

как нежно поглеждаше в мойте очи.

Във твойта прегръдка утеха намирах,

заспивах щастлива - без страх, без сълзи.



Ти дала си много - не искаше нищо,

мечтаеше само да стана Човек.

И знам, че понякога си плакала скришно

за моите болки - и търсела лек.



Научи ме всички до мен да обичам,

научи ме силна да бъда - дори

когато душата на болка обричам

да не показвам на никого мойте сълзи.



Незная дали добра дъщеря съм,

незная дали се превърнах в Човек,

но знам, че съм още дете във душата

и искам във парка да тичам със теб.



Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".

Не помня кога за последно погалих с ръка

косите ти бели, със мъдрост обкичени...

Обичам те, мамо, дори и когато мълча...Вижте повече

НЕ ГОВОРИ, АКО ТОВА НЯМА ДА ПРОМЕНИ КЪМ ПО-ДОБРО ТИШИНАТА!!!

Среднощен дъжд и топъл шоколад. Сънят е някаква подробност... Отдавна съм отвикнала да спя..

Ще продължавам... пътят е напред,
От мен очакват чудеса... и в пъти,
Преборвам всеки Божи ден това,
Че пътят се измерва в сълзи!

Човешкият мозък е невероятен - забравяме миризмите, докато не ги усетим отново, заличаваме нечий глас от паметта си, докато не го чуем пак, дори емоциите ни изглеждат завинаги погребани, докато не се върнем някой ден на същото място и не ги събудим отново....!!!!

Когато синовете пораснат
и тайничко станат мъже,
обаждат се плахо и казват:
“Маме, не чакай днес твойто хлапе!”

И тъжно се свива сърцето,
проблясват в очите сълзи,
пропити със майчина ревност.
Контролът ненужно боли.

Къде е момчето, което,
до вчера държеше в ръце?
Май днеска е яхнал крилете
и литнал към свойто небе.

Отлитай, детето ми, нищо,
че мъката в мене расте.
Тя, майката, тъй е орисана,
гнездо да изгражда, но и път да даде!

Той е от тези мъже, които ти дават криле. Тези, които те слушат, когато говориш и помнят повече дори от теб, без да предполагаш. Той е от тези мъже, които разбират какво им казваш и не е нужно да повтаряш, за да те чуят. Грижата за теб и това да си щастлива се усеща в неговите действия, мисли. Той е от тези мъже, на които виждаш искрица в погледа когато се усмихваш искрено, щастливо, от сърце. И си сигурна, сигурна си, че много те обича, дори без да е казал и дума, без романтични вечери и цветя - без специални празници и поводи за подаръци.

Той е от тези мъже които ти вярват, заложили са на теб и знаят, че това не е случайно. От тези мъже, които прощават, знаят своята граница, разбрали са и твоята. Тези мъже, които ти помагат да вървиш след мечтите си, дори и само като стоят непоколебимо до теб, готови да останат там, дори и ако сбъркаш.

И има моменти, в които разбираш, че няма по-добро място, на което да бъдеш. Да си жена е най-важното – неговата. Защото никой друг не те е карал да се чувстваш повече жена...

И в този момент всички клишета изчезват – да е висок, красив или с чувство за хумор... Остава само усещането, че си точно там, където трябва.