Александра Иванова

Започваме ли? думи с буквата......K

''Кобрата се провали", "Григор се провали" и т.н. - това са заглавия, които обобщават труд положен от най-добрите ни спортисти. Не! Те не са се провалили. Загубили са мач. Да загубиш и да останеш на 2-ро място - това са усилия и лишения. Много повече от тези, които някои новинарчета и журналистчета полагат. Човек трябва да преценява думите си. Браво на всички българи, които правят нещо, а не се оплакват, че нещата не се случват.

^_^

Хорааа,закачете някой коемнтар и под мои постове,дееее - имам само 13 точки

https://fbcdn-sphotos-c-a.akamaihd.net/hphotos-ak-xfp1/v/t1.0-9/10421132_867325839967552_3691648615977567870_n.jpg?oh=1596aa5f6a8e8882fc5a3250adc6ea62&oe=551B4CFB&__gda__=1424465266_7fa22ef71b9db629e31060e956fa6415

Пожелах си те. Откъснах поглед от реалността и се потопих в твоята душа. Изричах името ти в съзнанието си. Кънтеше. Ароматът попиваше в кожата ми. Представях си как разкъсвам дрехите ти и те оставям душевно празен. Но пожелах си да те имам. Ей така. Да гледам запалените свещи късно вечер , да усещам аромата на канела в стаята, а в края на стаята да седиш ти с усмивка и една идея щастие. Понякога ще ти оставям листове с думи, а ти няма да ги виждаш. Ще бъдеш обсебен, побъркан от мисълта за мен, че ще ме търсиш отчаяно из мрачния парк, в който за първи път се усмихнах, взирайки се в теб. Да, ще изчезвам за минута-две, месец-два. Ще се връщам като ураган, понасяйки всичко със себе си, включително и теб. Пожелах си те, но за кратко. Вечността бледнее пред това кратко време. Накрая..ще се върна в реалността и ще гледам празния ти поглед в тълпата, онази безчувствена душа. Ще разкараш усмивката от лицето ми и ще настаниш в сърцето ми името си. Ще бъдеш само онова желание в 00:00.

"Една жена може да каже повече с една въздишка, отколкото един мъж може да изрече с много думи."

Всяка секунда която живеем е нов и неповторим миг, който няма да се върне. Прави всичко със сърцето си ако хората не разбират какво правиш посланието не е за тях