Любка Стойчева

Не, нямам всичко, за което съм мечтала.
Просто жива съм и силна. Дишам и съм здрава.Благодарна съм.Получих много, нищо не загубих.И благородна съм.Прощавам злоба и несправедливи хули.Красива съм.Достатъчно, за да изпъквам.По мой си начин,без да се изтъквам.Мъдра съм.Приемам воли и неволи.С магията на сън създавам своята история.Покорна съм.Живота ме научи на смирение.Доволна съм за всяко мое Божие творение.Идея съм.Съдбата ми е план за нея. Незабравима съм.Плача. И едновременно с това се смея.Недостижима съм.До мен ще стигнеш трудно.
Мечтая.И това е моя начин да съм будна.

Не съм от тук, за мъничко минавам.
Поспрях за ден във твоя свят.
Донесох ти от моите вълшебства
и няколко парченца красота.
Приших на джоба ти усмивка от лалета
и в дланите ти нежност посадих.
Не съм от тук обаче. И ще тръгвам.
А ти ми обещай да си щастлив.
Ако понякога ти стане страшно тъжно
за мен, момичето незнайно откъде,
не гледай сред звездите да ме зърнеш.
... Забравих се във твоето сърце.

caribiana

Писмо
Белият лист смутено ме гледа
леко измачкан, от следите на гума,
как да изпиша на хартията бледа
огъня, който бушува от думите.
Страх ме е да не излезе наяве
скитникът ум, който говори несвързано
той е готов всеки ден да раздава,
думи без смисъл, в паяжина навързани.
Няма да пиша писмо, само твоето име.
Думи разпръснати в листа, значещи всичко в света ми.
Дадох от себе всичко, а какво се получи?
Моливът изтъня и накрая се счупи…
maiaan