Поздрав за всички именници!
ЕНЬОВДЕН
Ой, Еньо, Еньо…Пука се зората,
различен свят – наяве и на сън,... Виж повече
ЕНЬОВДЕН
Ой, Еньо, Еньо…Пука се зората,
различен свят – наяве и на сън,... Виж повече
Поздрав за всички именници!
ЕНЬОВДЕН
Ой, Еньо, Еньо…Пука се зората,
различен свят – наяве и на сън,
днес Господ е открехнал небесата
и сякаш чудо е изсипал вън.
Не мрази никой, всички се обичат,
езичник е денят, но е вълшебник,
момите за треви лечебни тичат,
а те и без тревите са лечебни.
Могъщ е всеки и макар за миг
се чувства самодържец на простора,
той Еньовден и с туй си е велик –
че прави богове от земни хора.
Искри животът, лятото кълни,
в душите само безметежност зрее
и кой не иска земните си дни
в едно безкрайно лято да живее.
Но мен ме няма в рая на полето,
където страст и луда радост блика,
защото аз по орис съм момчето,
днес дето тръгва зимата да вика.
Омайват ме – дано изгубя път,
наливат ми – дано да съм без спомен,
но даже всички Еньовци да спрат
животът все е с четири сезона.
Дори да се откажа, всеки ден
прилежно ни отмятат в досието,
добре е да го знаете от мен –
не можем да измамим битието.
„О, каскънджийо…” Все това го чувам,
а аз отдавна вече съм готов,
от край докрай света да излекувам
и да го разболея от любов.
Енчо Енчев, 2010
https://scontent-fra3-1.xx.fbcdn.net/hphotos-xta1/v/t1.0-9/10369132_1598487417077937_3742990667608870655_n.jpg?oh=d609779d291bc23f0267b005f30f92d0&oe=55EB1339
ЕНЬОВДЕН
Ой, Еньо, Еньо…Пука се зората,
различен свят – наяве и на сън,
днес Господ е открехнал небесата
и сякаш чудо е изсипал вън.
Не мрази никой, всички се обичат,
езичник е денят, но е вълшебник,
момите за треви лечебни тичат,
а те и без тревите са лечебни.
Могъщ е всеки и макар за миг
се чувства самодържец на простора,
той Еньовден и с туй си е велик –
че прави богове от земни хора.
Искри животът, лятото кълни,
в душите само безметежност зрее
и кой не иска земните си дни
в едно безкрайно лято да живее.
Но мен ме няма в рая на полето,
където страст и луда радост блика,
защото аз по орис съм момчето,
днес дето тръгва зимата да вика.
Омайват ме – дано изгубя път,
наливат ми – дано да съм без спомен,
но даже всички Еньовци да спрат
животът все е с четири сезона.
Дори да се откажа, всеки ден
прилежно ни отмятат в досието,
добре е да го знаете от мен –
не можем да измамим битието.
„О, каскънджийо…” Все това го чувам,
а аз отдавна вече съм готов,
от край докрай света да излекувам
и да го разболея от любов.
Енчо Енчев, 2010
https://scontent-fra3-1.xx.fbcdn.net/hphotos-xta1/v/t1.0-9/10369132_1598487417077937_3742990667608870655_n.jpg?oh=d609779d291bc23f0267b005f30f92d0&oe=55EB1339
Можете да се регистрирате ТУК.