За книгата, която ме държа няколко дни на ръба на емоциите ми.....
Има книги, които ти влизат под кожата. Протичат по вените и бавно достигат до сърцето. Потапяш се в действието, дишаш с героите. А душата ти гори. Действат директно върху мозъка - засягат центрове там, които съпреживяват. Извикват емоции - страх, любопитство, горчивина, тъга, смях, омраза, любов.... Стискаш книгата в ръцете си и живееш там, вътре. Вече е късно, вечер е, трябва да си лягаш - утре рано си зает с ежедневието си. Уморен си, но сърцето ти бие и мозъкът ти е нащрек. Какво става? А после? Защо? Как? Трябва да научиш! Да стигнеш до края! За да започнеш да дишаш пак нормално...
За всеки човек е имало такава книга. Като потапяне в неизвестното. Като паралелен живот. Като пречистване. Понякога след последната страница няколко минути не сме същите. Не сме ние от часовете преди да отворим първата страница. А има творби, които след края си ни превръщат в други хора - с нов поглед върху заобикалящото ни.
Защото посягайки към едно томче, искаме да ни отведе далеч от нашето днес. Да ни разтърси, да ни въздейства, да ни промени... И когато /ако /това се случи, ние сме изненадани. Душата ни е удовлетворена. Зашеметени сме. Сърцето ни е получило своята доза емоции, а мозъкът - адреналин. За да се върнем в своя ден и да открием, че нещата около нас колкото и трудни или еднообразни да са, можем да ги променим само като променим начина по който гледаме на тях. И после пак ще останем насаме със себе си и пак ще посегнем към друго томче в книжарницата или в библиотеката с очакването да преживее пак такива спиращи дъха часове между страниците му. Та нали ние, четящите хора, сме авантюристи и търсачи на силни преживявания, макар и само от креслото в собствената си стая...