БЪЛГАРИЯ

Един народ от старци среброкоси,
съдба нерадостна на плещи носи.

Въздишат майчиците ни горчиво,
на самота отпили тежко пиво.

И само укорните им очи горещи,
се впиват в нас като безсмъртни свещи.

Бащите ни преглъщат скръбни залци -
мизерия, в която са страдалци.

И тихо, кротичко ù те прощават,
на тъй наречената ни държава.

А вятърът нашепва и повтаря:
- Какво остана, Боже, от България?!...

Илко Илиев