ПИСМО ДО ТЕБ

Не искам вече да го крия,
изригнал съм като вулкан,
в живота бяла си магия
и аз от теб съм обладан!

Не само вечер ще те любя,
останеш ли за миг със мен
в твоите гънки ще се губя,
по устните ти, ден след ден!

Харесвам тихата усмивка,
превърнал съм се във дете
и всичко мое теб те иска,
и всичко твое ме зове!

И няма да ти се наситя,
за мен единствен си живот,
едва ли друг ще те обича,
подписал съм се: Твоя роб!

Петър Пацев