Бързам...
Бързам да си тръгна...
Да избягам от теб...
От удоволствието,от твоя плен.
Тръгвам и забравям всеки път по нещо....
И всеки път се връщах за да оставя още нещо...
Следи от мен, следи от греховете ни...
Събуждах се без теб и без теб заспивах - а спяхме заедно...
Идваше и си отиваше като просъница - тук беше, но същност те нямаше...
Когато ме искаше - твоя бях!
Когато те исках - беше мой!
Но когато се искахме взаимно - беше грях!