ЦВЕТЯТА В ДУШАТА МИ

Ех, цветя мои, в душата ми,
увяхвате бавно на пролет!
Ще ви моля, вие, простете ми,
не хабете вашия полет!

Нямам нужда от думите нежни,
нямам нужда от топлите длани,
нямам нужда от вечери тихи
и от спомени в книга събрани!

Знам, че слънцето грее за всeки,
но трябва и живителна влага,
трябва обич, и честност в очите,
вяра е нужна, щом се налага!

Знам, нетрайни са често нещата,
знам, животът в дерето изтича…
Всичко изчезва, всичко е пепел,
всичко, което аз съм обичал!

Ех, цветя мои, в душата ми,
увяхвате бавно на пролет!
Ще ви моля, вие, простете ми,
аз не искам вашия полет!

Петър Пацев