Слънчева стълбица



Слънцето изгря , но ето облаците по небето скриха светлия му лик и между облачетата наднича по някой слънчев лъч . И рисува по облачетата чудни шарки от светлина и се появява чудна вълшебна стълбица нагоре в небето...И ето в мен детето се събужда и пристъпва боязливо на първото стъпало и намира цветенце красиво и се навежда, да му радостно прошепне: -Ех, че си красиво, ти с дивна красота и омайна миризма...На второто стъпало вижда ябълково дърво , отрупано с плод , откъсва си една , сладко си похапва и на дървото благодари , а на третото стъпало котенце е спряло и започва да се в краката му гали сладичко да мърка:-мъррр,мъррр,мъррр...А на четвъртото стъпало кученце сладко с обожание гледа детето , което спира за почивка на петото стъпало...,книжка да си почете за живота , за Вярата , Надеждата и Любовта , за Мира и Свободата , не само на тялото , а и на душата ...и тогава идва шестото стъпало , а там едно красиво облаче е спряло , като пухено легло е и за сън детето то приканва , да полегне и да се на съня наслади , защото още път го чака по стълбицата до небето...след сладкия сън идва седмото стъпало , а там едно езеро Слънцето е огряло , а водните пръски от водопада там , искрят с цветовете на дъгата... И детето изтичва с боси крачета , под водопада застава и с разперени ръце, затваря очи и щастливо плесва с ръце , ах колко е щастливо моето сърце от водната благодат: - водичке , водичке , мила , сладка и живителна , толкова те обичам , ти си толкова жива , галеща и пленителна , но вече тръгвам на път , защото осмото стъпало ме зове , къде ли ще ме отведе ?...И ето ме на една поляна в Балкана - отвсякъде планини , а поляната искри , като Чипровски килим красиво е изтъкана , с цветове и аромати е заслана ...като булка в носия красива е , засмяна , а аз радостна лягам сред билките и цветята...И замайва ми се главата от тази чудна красота , но вече деветото стъпало ме чака и скачам на крака и тръгвам аз и какво да видя ...На едно голямо дърво люлка се е залюляла , пълно е с деца , едно момиченце засмяно се люлее , всички деца са весели и щастливи и смехът им весело звънти като камбанка - звън...звън...звън...Хей , хора , събудете се от сън дълбок и се вгледайте в детето , вътре във вас...Дайте му цялата си обич вий и го поглезете с някое обичано лакомство , любимо хоби или мечтано подаръче...Полюлейте се на люлката с децата и се качете на крилете на мечтите и с тях полетете до незнайни висини , изтъкани от здраве , любов и щастие!!! А там вече ме очаква и десетото стъпало , пристъпвам а Слънцето с енергия , сила и мощ ме е огряло и стопля моето тяло и моето сърце , а душата ми е цяла като Слънце засияла и е тъй радостна , щастлива...Като птица би полетяла в небето , като делфинче плуващо в морето , като колибри пиещо нектар от цветето , като пчела от цвят на цвят събираща ароматния прашец , като Феникс възродена от пепелта лети моята душа , обичаща цялата Вселена...И ето ме вече на брега на морето , там е единайсетото стъпало ,сякаш времето е спряло в детството ми...Вълните - огромни , а пясъкът мек и топъл и аз събирам си мидички и красиви камъчета и замъци сътворявам с много любов...Пиша си името и рисувам по пясъка едно усмихнато Слънце ,къща , деца, цветя и една красива Дъга , която ме вика : -Хайде , ела и се на мен ти покачи и до дванадесетото стъпало стигни , а там те очакват безброй Звезди и омайна Луна , загадъчна и мистериозна , тайнствена и вълшебна ... И аз изморена от дългия път лягам на Луната в един тих кът , събирам си няколко малки Звездици и с тях се завивам и си сладко заспивам ...И сънувам , сънувам , тебе Живот , ти си загадъчен , като Кивот и си толкова труден , но и обичан от мен , от теб , от нас всички хора на Земята!!! Благодаря ти живот , че ме има тук и сега , но каква ли е моята мисия на Земята ?...Сънувам , бленувам , мечтая и зная , че Доброто ще изплува и ще победи накрая и ще настъпи Радост , голяма Радост на Земята!!!Обичайте се като братя и Бъдете Благословени с Божията Любов!!! Обичам ви!!!



Автор : Емилия Миланова Петрова