СТРАСТ

Тази есен е тъй разточителна,
сякаш Рубенсова жена -
вместо гръд
се налива
мъчителна
обла, огнена, пищна луна!

Натежалите облаци
дръзко
вият къдри на тъмни валма.
Като гребен светкавица лъска
и от устрем
се счупва сама.

Притаен в тишина златолиста,
тръпне хълм -
влажен, сънен и гол.
Рой врабци - наниз топли мъниста
се разсипват
в дълбокия дол.

Ако той е безстрастен,
тогава
тази есен е просто мираж.
Рубенс знае - картина не става
без нагон,
без копнеж,
без кураж.

Мая Дългъчева