***
Там някъде, далеч от мен си ти
и моят глас до тебе не достига.
Бледнеят в сумрак твоите черти,
като прочетена отдавна книга.

На лятото заглъхва песента,
звучала в дни на радост и на мъка
и властната царица – есента,
на моя тих прозорец ще почука.

Под плисъка на есенния дъжд
дърветата приведени ще плачат
и просто ще почувствам изведнъж
как всеки спомен ми отнема здрачът.

Десислава Гацева