ТОВА, КОЕТО НЕ УСПЯ ДА ВИДИШ...

Небето си прибра звездите в джоба,
загърна се със вълнения шал,
запали на Луната малък огън,
обърна се наляво и заспа.
И улицата хукна подир вятъра.
Листата прошумяха във полите ѝ.
Замисли се и спря на светофара -
да гониш ветрове е уморително.
А аз дойдох във нощната ти стая,
невидима и тиха, непозната.
В ръцете ти поисках да оставя
една целувка и парченце лято...

Сaribiana