Тук сме на стрелбището до хубавата ни река Цибрица!!! Аз съм с роклята, която сестра ми, ми уши, подпряна съм на моето колело, до мен е Лили- Комсомолският ни Секретар и приятелката ни Надка. Имахме Комсомолско поръчение да стреляме и да се обучаваме!!!
Тук на снимката съм като момиче. Но когато бях вече при майка си с двете си деца и сама се грижех за тях, ходех с колелото ми на работа. Колелото ми беше юношеско с рамка и в ремонтната работилница на АПК ми направиха седло и го сложиха на рамката. Ние живеехме в Якимово 3, а работех в Якимово 1 и беше далече, а детската градина беше още по-далече. Синът ми сядаше на седлото и го карах на детската градина, а после се връщах в канцеларията на АПК на работа, а вечер го прибирах и така всеки ден. Бях млада и имах сила за всичко да работя и да гледам децата си!!! И се радвах, че съм винаги при тях и не сме разделени. Както мен ме разделиха след втората трагедия в детството ми от сестра ми, бабите и майка ми и ме пратиха цели 6 години да живея в пансион и да уча 6,7 и 8 клас във Вършец и три години в гимназията в град Лом!!!
Можете да се регистрирате ТУК.