Мечта...
6 май 2019 г. в 11:02 ч.
Часовникът ми дрънна и в главата ми звънна мисъл една- щура идея: Облякох си клинче и ей я... и блузонче красиво и си пея:- Аз съм малка и красива и си вързах панделка като самодива. Косата ми дълга се вее и аз боса тръгвам на разходка... Избирам мек и неасфалтиран път и стъпвам по меката трева... От кога го искам и си мечтая за това. И щастлива с усмивка на лицето и с изгрева на Слънцето. аз вървя по поляната до Спортната зала, там лайка си бера, после продължавам до "Зора". Там има поляна с много билки и цветя... И ето ме, по пътеката за "Кауфланд". Там открих бял и жълт равнец и още билки, познати и непознати... И така аз вървя, вървя, вървя... с босите крачета, с усмивка на лицето... С радост в сърцето, щастлива съм и Моето вътрешно Аз иска да полети!!!