Златното момиче
6 август 2022 г. в 15:33 ч.
В старо, прастаро време,
в едно далечно царство,
живеели мъж и жена и те
си имали красива дъщеря.

Но щастието им отлетяло,
майката се разболяла и умряла.
Бащата и момичето тъгували
и за нея в спомени говорели.

В мъката си той решил
и жена си довел, но тя била зла.
И повторно се оженил,
а тя довела лошата си дъщеря.

Мащехата мразела неговата дъщеря
давали и много и тежка работа,
но все недоволна тя била и казала,
не я иска повече в дома си, да се маха.

Той обичал дъщеря си и не искал
да я загуби, но накрая не издържал.
след многото скандали се предал
и я послушал и заръката И изпълнил.

Мащехата омесила питка от пепел
и той дъщеря си в гората повел
и там на най-високият връх, той спрял,
търкулнал питката и И казал:

-Настигни питката и я донеси,
но когато момичето с питката дошло,
баща му не бил там и тя го търси,
викала, плакала, чак до вечерта.

Вървяла, плачейки в тъмнината
и съзряла къщичка в гората...
А от нея глас се чул:- Ако си момче-
бягай, ако си момиче, ела в къщата.

Там живеела невероятна баба,
с дълги коси, развени от вятъра.
Носът и остър, ноктите И дълги,
а на рамото И бухал стои.

Тя нагостила момичето, вечерта,
а на сутринта, то разтребило и помело.
Бабата тръгнала с бухала в гората
на разходка и заръчала на детето:-

Да нахрани животинките ми добри.
А те били жаби, змии и гущери.
Момичето им попарило трици
и като изстинали, ги нахранило.

А после си свалила герданчето
и направила от него малки
герданчета и ги вързала и ето
щастливи и радостни били те.

И на бабата радостно се похвалили,
че кака им е вързала герданчета
на всички и тя казала, че и тя ще И
върже хубаво и красиво герданче.

Там до къщичката течала една река
и отишли двете там на реката.
А тя била вълшебна и давала
награда, според делата.

Аз може и да заспя, но ти гледай
цветът на водата, като тече червена,
синя или зелена, ти не ме буди,
събуди ме, като потече водата жълта.

И ето вече жълтата вода дошла:-
Бабо, бабо, ето я жълтата вода.
Тя хванала момичето за косата
и го във водата потопила цялата.

И и казала:- Дръж, баби, каквото хванеш.
И тя хванала едно златно сандъче.
Тогава бабата я завела на края на гората
и я упътила в къщи да се прибере.

Като я видели мащехата и бащата
онемели от хубостта на момичето,
а като отворили сандъчето златно,
те ахнали от почуда и възхита.

То било пълно с жълтици.
Мащехата завидяла на момичето
и поискала същото и за нейната дъщеря,
да е красива и да е много богато.

И я завел бащата на същия връх
и търкулнал питката от брашно,
но момичето било мързеливо и зло
и си показала лошотията при бабата.

Бабата станала сутринта и тръгнала
с бухала на разходката в гората,
а момичето мързелувало и още спяло.
Тя му поръчала да нахрани животинките.

Момичето запарило триците, но топли
ги дало на животинките и така то
ги изгорило, а те тъжно разказали
на бабата, как ги е изгорило момичето.

После бабата и момичето отишли на реката
и тя И заръчала, да следи водата и когато
мине червената, синята, зелена, бяла, жълта
и черна като дойде да я събуди веднага.

Като се сменяли цветовете, момичето в жълто
си топнало пръста и той бил жълт, а в черната вода,
тя станала черна и грозна и черно сандъче хванала,
а то било пълно с жаби, змии и гущери.

Като видяла черната си и грозна дъщеря,
тя му се скарала, че той е бил виновен за това.
Бързо се разчуло за красивото Златно момиче
и царският син поискал да се ожени за нея.

Като дошли сватбарите, мащехата
скрила Златното момиче под коритото.
а облякла своята дъщеря като булка,
Казала, да не се показва и да е под булото.

Тръгнали сватбарите, а петела на стобора,
кукуригал:- Кукуриго! Златна кака под корито,
черна кака, кон язди и с було е покрита!
Кукуриго! Златна кака е скрита под корито.

Те се спогледали и повдигнали булото И.
а там, черното като дявол лошо момиче.
Върнали се и намерили Златното момиче,
което било скрито под дървеното корито.

Целият дворец грейнал от хубостта на Златното
момиче и се радвали, че била с добро сърце.
Вдигнали сватба за чудо и приказ и вълшебство.
И дълги години живеели, радостни и щастливи!