Мистериозна случка
31 януари 2017 г. в 09:01 ч.
Сега ще ви разкажа какво ми се случи преди много години.Тя е една от необикновените случки в моя живот. Тогава работех като Секретар на читалището в Якимово 1. В моето село Якимово 3 ние имахме горе на баира хубаво лозе все отбрани сортове и така отидохме в една неделя да берем лозето. Майка ми, сестра ми и зет ми и аз. Като го обрахме сестра ми и зет ми с колата закараха чувалите с гроздето, а ние с майка се спуснахме надолу от баира. Майка ми носеше на кобилица две кофи грозде, отбир-така му казвахме. Отбирахме го като берехме хубави и големи гроздове и ги заделяхме и така дълго време си хапвахме от гроздето. Аз намерих няколко гъби печурки и ги откъснах, но исках още да намеря и тръгнах да обикалям баира и поляната, а майка си тръгна за в къщи. Бях сама, но не ме беше страх от нищо. Не намерих гъби, а намерих едно нежно лилаво цъфнало тръне с едни красиви малки цветчета и то беше като сухо цвете и не увяхваше. И така аз си набрах едно красиво букетче за в читалището. Там си имах цветя в много саксии, но винаги имах и букети във вази, рози или полски цветя. И продължих да се спускам надолу и спускайкйи се минавах по пътеката покрай оградата на гробищата. И изведнъж от някъде ми се натрапи мисълта да отида на гроба на баща ми и баба ми и да им оставя цветята. И като стигнах до вратата аз влязох в гробището. До малката порта е голямата и има една голяма поляна преди да започнат редовете с гробовете. Аз тръгнах, но едва направих няколко крачки и изведнъж един силен женски глас, но някак глухо като из под земята се провикна:
- Айде, сприии.
Аз се наежих цялата, тръпки ме побиха и се заковах на място (и сега след толкова години като ви пиша пак изпитвам същото). Огледах се да не би някоя жена от някъде да ми е викнала, но нямаше никой нито жив човек, нито овчари някъде наблизо, а къщите се виждаха, но бяха надалеч. Аз като сомнамбул се обърнах и сложих цветята на портата (ние така поставяме цветя или трева, за да знаят нашите близки, че сме идвали). И си тръгнах,но как съм си стигнала до нас не знам. Бях толкова уплашена и повече от месец чувах непрекъснато този глас. Аз имах една приятелка, родена е в събота и вижда починали хора и ми каза, че там на поляната където съм тръгнала е имало самодивско сборище - лошо място и са чакали мен за жертва и съм щяла да умра, ако не съм чула гласа и съм продължила. Жена ме е спасила или е била баба ми или орисницата ми.
ZoZoAzazaa
прочити: 204
Коментирай ...
ZoZoAzazaa, 31 януари 2017 г. в 13:18 ч.
Благодаря,радвам се че ми вярваш!!!Моите деца знаят случките ми,но не ми вярват,не вярват в прераждането,в това,че нашите близки ни помагат от отвъдното и в още други неща,които аз вярвам,а това ме натъжава.Имам още случки и ще ги разкажа и тях.Още един път благодаря и хубав ден!!!
31 януари 2017 г. в 09:01 ч.
Сега ще ви разкажа какво ми се случи преди много години.Тя е една от необикновените случки в моя живот. Тогава работех като Секретар на читалището в Якимово 1. В моето село Якимово 3 ние имахме горе на баира хубаво лозе все отбрани сортове и така отидохме в една неделя да берем лозето. Майка ми, сестра ми и зет ми и аз. Като го обрахме сестра ми и зет ми с колата закараха чувалите с гроздето, а ние с майка се спуснахме надолу от баира. Майка ми носеше на кобилица две кофи грозде, отбир-така му казвахме. Отбирахме го като берехме хубави и големи гроздове и ги заделяхме и така дълго време си хапвахме от гроздето. Аз намерих няколко гъби печурки и ги откъснах, но исках още да намеря и тръгнах да обикалям баира и поляната, а майка си тръгна за в къщи. Бях сама, но не ме беше страх от нищо. Не намерих гъби, а намерих едно нежно лилаво цъфнало тръне с едни красиви малки цветчета и то беше като сухо цвете и не увяхваше. И така аз си набрах едно красиво букетче за в читалището. Там си имах цветя в много саксии, но винаги имах и букети във вази, рози или полски цветя. И продължих да се спускам надолу и спускайкйи се минавах по пътеката покрай оградата на гробищата. И изведнъж от някъде ми се натрапи мисълта да отида на гроба на баща ми и баба ми и да им оставя цветята. И като стигнах до вратата аз влязох в гробището. До малката порта е голямата и има една голяма поляна преди да започнат редовете с гробовете. Аз тръгнах, но едва направих няколко крачки и изведнъж един силен женски глас, но някак глухо като из под земята се провикна:
- Айде, сприии.
Аз се наежих цялата, тръпки ме побиха и се заковах на място (и сега след толкова години като ви пиша пак изпитвам същото). Огледах се да не би някоя жена от някъде да ми е викнала, но нямаше никой нито жив човек, нито овчари някъде наблизо, а къщите се виждаха, но бяха надалеч. Аз като сомнамбул се обърнах и сложих цветята на портата (ние така поставяме цветя или трева, за да знаят нашите близки, че сме идвали). И си тръгнах,но как съм си стигнала до нас не знам. Бях толкова уплашена и повече от месец чувах непрекъснато този глас. Аз имах една приятелка, родена е в събота и вижда починали хора и ми каза, че там на поляната където съм тръгнала е имало самодивско сборище - лошо място и са чакали мен за жертва и съм щяла да умра, ако не съм чула гласа и съм продължила. Жена ме е спасила или е била баба ми или орисницата ми.
ZoZoAzazaa
прочити: 204
Коментирай ...
ZoZoAzazaa, 31 януари 2017 г. в 13:18 ч.
Благодаря,радвам се че ми вярваш!!!Моите деца знаят случките ми,но не ми вярват,не вярват в прераждането,в това,че нашите близки ни помагат от отвъдното и в още други неща,които аз вярвам,а това ме натъжава.Имам още случки и ще ги разкажа и тях.Още един път благодаря и хубав ден!!!
Можете да се регистрирате ТУК.