НОЩЕМ ТИХО И САМО ПО ЗДРАЧ,
когато небето замръква,
когато във унес притваряш клепачи
и тишината от страсти замлъква.
Когато звезди засияят по теб
и вятър отключи вратите,
когато се сгушиш и в кротост заспиш
и аз съм пак там - във очите ти,
тогава ще дойда с крилати мечти,
ще вълшебствам по твоята кожа,
дъхът ми ще гали, в съня ще летим,
ще сбъдвам въздишките. Боже!
Ще милвам косите ти с нежни ръце,
по устни ще стихна безсловно,
а щом се събудиш и намериш перце,
знай - с мен си летяла любовно.

Красимир Трифонов