ПРОСТО СЕ НАУЧИХ

Научих се да бъда по-смирена,
от никой нищичко да не очаквам,
дори понякога безкрайно примирена
да си мълча... и без да се оплаквам.

Научих се да бъда по-обрана
във всички отношения човешки
и честичко оставам неразбрана,
но въпреки това прощавам грешки.

Научих се да бъда всеотдайна,
когато с цялото сърце обичам...
Тогава нищо не държа във тайна,
а всичко с истинските имена наричам.

Научих се да спазвам етикети,
да подминавам погледите злобни...
И рядко да използвам епитети,
които са за някой неудобни.

Научих се да бъда по-съгласна
с това, живота дето ми предлага...
Опитвам в изказа си да съм ясна...
Повярвайте, понякога помага!

Научих се да бъда като песен,
но всички няма как да я изпеят...
Дори и текста да изглежда лесен,
само истинските хора го умеят.

Научих се да бъда над нещата.
Когато наранена съм, притихвам.
Напук на завистта позната,
усмихвам се, аз просто се усмихвам!

Татяна Димитрова