НЕ ТЕ ЗАБРАВЯМ

Не те забравям, няма, няма как!
Ти беше моето море и ми се случи,
дойде със оня стар, вечерен, влак
в градеца ни на ласки ненаучен.
Заля ме с поглед - чудо от лъчи
и аз потръпвах - колко си красива!
По тебе гаснеха безкрайните звезди,
бъбривец - вятърът не щеше да заспива.
А ти блестеше, сякаш бе луна
със мигли като нощни пеперуди,
усмивката ти - приливна вълна,
очите ти - неземни изумруди!
Бе август. Зноен и солен
от капки по какаовата кожа,
прибоят беше нашия рефрен,
гемията - любовното ни ложе.
Как дишах те омаян в красота,
по устните ти милвах синевата,
в косите ти отпивах мокрота,
дълбаех по брега ти имената.
И свирих ти със мнимия тромпет,
градих ти приказки с вълшебни арки,
събирах раковини за късмет,
топях се в тебе от целувки жарки.
Дойде септември с пъстрия си цвят -
ти беше моето море и ми се случи,
отиде си. Не те забравям, няма как!
Любов какво е? Вече ме научи!