КОНЦЕРТ ЗА ... НИКОЙ

Дъждът изсвири своето стакато
По черните клавиши на асфалта.
Мелодията СЕ разпръсна сляпо
из празните ъгли на светлината.

А нямаше един човек да чуе,
как капките разказват с кратки срички
за облаците, в думите Скрити
с които някога Си ме обичал ...

А нямаше един човек да чуе,
как нотите се удрят във прозореца.
Как вятърът в Ръцете ми нахлува
и с думите ти нещо ми говори ...

Дъждът изсвири своето стакато -
. за празна улица концерт и самота
и после Си замина в тишината,
която слезе бавно над града ...

Caribiana