Любовта лекомислено сяда на масата...
Иска манна небесна и чаша амброзия.
Не забравям, че ти не си сам, но те чакам,
без да вярвам в мечтите-въздушни и розови…
Знам, че няма да дойдеш, но слагам покривката...
И сервирам за двама. Мечтая и чакам..
Мекотата на свещите, сребърни прибори...
А надеждата гасне-искрица във мрака…
И така те обичам-самотна, прокълната,
да съм винаги с теб, но без теб да съм вечно...
И прегръщам безпаметно спомена в тъмното…
Вярвам, някъде, някога пак ще се срещнем…

Maracuya