Добрите хора никога не свършват.
И не продават хляб и топлина,
а подаряват,
милват
и прегръщат,
целуват
и си тръгват в тишина.
Добрите хора никога не плачат,
за себе си поне
не плачат с глас.
Добрите хора
никога не грачат
с прегракнал от омраза глас.
Не им благодари!
Не искат!
Добрите хора
си отиват в благодат
с едничката вълшебна мисъл:
„Помогнах! Станах по–богат!”

Светлана Тодорова