ТЕЛЕФОННА БАЛАДА

Обади се. Когато е тъжно,
обади се, дори да не свети
и луна. А петлите са първи
и не искаш да чуе сърцето.

Обади се в разгара на лято,
обади ми се в бялата зима,
самотата познава гласа ти
и е влюбена. В твоето име.

Затвори си очите за малко
и ще сетиш на моите взора.
Остави богохулници жалки,
нека просто душата говори.

Нека слънце отново изгрее.
Долината на нашите срещи
не забравя. че славеи пеят.
И ръцете ни питат се нещо.

Обади се, макар за минута,
ще помоля навън да е тихо
и тогава и мостът ни срутен
ще успее зидар да повика.

Ще успее. И няма да бягам.
А под него река ще блести.
Обади се. Така ще е драго.
Телефонът написал е стих.

Ангел Колев