ЗАБРАНЯВАШ МИ

Забраняваш ми да чувствам!
Какво пък толкова поисках?
Една усмивка, малко топлина,
ръката ти, която леко стисках!

Във шепи дълго я държах
и галих нежно, малко птиче…
В душата ми леда се разтопи,
разбрах, че много те обичам!

Дори на долната земя
със мрак безимен да се слея,
аз няма никога да те предам,
в лъжа не мога да живея!

Мракът сам ще се разпръсне,
застанал като войн на стража,
за този толкова очакван миг,
готов съм всичко да откажа!

Забраняваш ми да чувствам!
Така ли ще загърбиш любовта?
Колко мъничко от теб поисках -
една усмивка, малко топлина!

Петър Пацев